На Петровден цветята предричат бъдещето

Лятото е тук! С Петровден започва истинското лято и се поставя началото на празниците през летния период. На този ден се правят различни обреди, които да донесат здраве на хората и да ги пазят от злини и бедствия. Искате ли да разберете кои традиции са се запазили и до днес и как цветята присъстват в обичаите и на този празник?

Днес Православната ни църква отбелязва деня на светите равноапостоли Петър и Павел, известен сред българите като Петровден. Петър е един от първите последователи и ученици на Иисус, докато Павел първоначално бил сред гонителите на христовите ученици. При една буря по пътя към Дамаск, Иисус му се явява и той се превръща в един от най-ревностните разпространители на християнството. Двамата апостоли загиват мъченически на една и съща дата – 29 юни.

На Свети Петър бил поверен ключът за Райските порти. Той измерва добрите дела и греховете на хората и строго отсъжда дали да пусне душата на човек в Рая, или да го отпрати към Ада. Според една легенда бил толкова стриктен, че не допуснал дори собствената си майка в Рая, защото се оказало, че лошите й постъпки приживе били повече от добрините.

Петровден е един от най-почитаните летни празници в българския бит и символизира началото на истинското лято. На този ден приключват Петровите пости, по времето на които не се ядат блажни храни. По традиция се коли курбан от най-младото тазгодишно пиле, наречено петровче. За празника се приготвя още пита и млечна баница, а в някои области се прави и ястие от запържено сирене с брашно, наречено бял мъж или ушмер. В църквата се носят ябълки – петровки и обреден колак, за да се осветят от свещеника и след това се раздават за здраве. Този обичай се спазва особено от майки, които имат починало дете, с вярата, че така рожбите им ще има какво да ядат на оня свят. Според народните вярвания, душите на починалите деца кръжат около райското дърво, но св. Петър не им позволява да си откъснат от него, докато майките им не раздадат от петровските ябълки – едва след това той ги пускал да ядат от него колкото поискат. Майките не трябва да отхапват от ябълките.

На следващия ден, 30 юни, се чества Павльовден. Поради това, че двата празника са в периода на жътвата, когато е и изключително горещо, старите българи са спазвали редица забрани. Извършват се различни обреди и ритуали, за да се предпазят нивите от пожари, които да запалят снопите и неожънатото жито, а също, градушки и гръмотевици. На този празник не трябва да се извършва никаква земеделска работа. Освен това не трябва да се пали огън по някакви причини, дори за готвене или печене на хляб.

И при този празник цветята намират своето място в традиционните обреди. В миналото девойките берели дванадесет цветя, но те трябвало да са от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си. Така очаквали да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.

Ако искате да научите повече за цветята и да видите как те се превръщат в изкуство, включете се в работилниците и курсовете по икебана на Miracle Ikebana, или посетете изложбата „Икебана и Земята на слънцето“, посветена на 50 годишния юбилей от побратимяването на градовете Пловдив и Окаяма.

Ако пък искате да съчетаете творчеството с релакс сред вдъхновяващата красота на природата, включете се в Икебана и Дзен ритрийт от 22 до 24 юли в Боровец. За повече информация вижте: https://miracleikebana.com/икебана-и-дзен-ритрийт

 

Автор: Диана Станкова, Стажант