Знаете ли за многобройните легенди за цветето Маргарита „окото на деня”?

От древни времена маргаритката се смята за мощен оракул в любовта. Всички като малки сме късали листенцата на маргаритката за да разберем дали човекът, в който сме влюбени, ни обича.

Цветето получило името „маргарита“ от древните елини. На гръцки означава перла, тъй като листенцата на нежното цвете наподобяват наниз от перли.

Според една френска легенда принцеса Маргарита, съпруга на Емануел Филип Савойски и дъщеря на Франсиск Първи, получила от съпруга си в знак на любовта му като сватбен подарък кошница с маргарити, изработени от златни и скъпоценни камъни.

Друг крал, Луи IX, засвидетелства любовта и почитта си към съпругата си Маргьорит дьо Прованс, запечатвайки маргаритката редом до лилиите на Националния флаг.

Шекспир казва за цветето: „Нейното бяло одеяние символизира невинността.“  Също така и друг известен английски поет пише: “...розата царува само едно лято, а маргаритката вечно“. Любовта на англичаните към нежното цвете е родила умалителното му название Дейзи (Daisy‘s Day‘s eye), или иначе казано „окото на деня“, тъй като маргаритката е първата, която разтваря белите си листенца след изгрева на слънцето. По онова време онези рицари, които са се вричали във вечна любов, издълбавали върху щитовете си цъфнала маргаритка, която да ги пази, да им носи късмет и да им напомня за годениците, които ги очакват.

В християнските легенди маргаритката е наричана цвете на Богородица. Според тях един ден Божията майка получила блага вест от Архангел Гавраил. Тръгнала Богородица на дълъг път из планините на Юдея, за да уведоми своята братовчедка за вестта, и когато краката й докосвали земята, пониквали малки бели цветя. Така по целия път, който извървяла Дева Мария, се образувал цветен килим. Тези цветя били скромните бели маргаритки, венчелистчетата на които напомняли за славата на Бог, а златната среда за свещения горящ огън в сърцето на Мария. Според друга стара християнска легенда, Божията майка дала на малкия Исус остатъци от ленено платно да си играе. С ножица момчето изрязало малки цветенца, които разпръснало по поляната около къщата. И въпреки, че било още студено, те се превърнали в малки цветчета, носещи радост на хората.

Римските легенди разказват, че могъщият Бог на сезоните Вертумн, който освен че имал дарбата да се преобразява, бил много похотлив и преследвал нимфата Белида. За да се спаси от домогванията му, тя се превърнала в маргаритка. Друга легенда, която наподобява тази за Вертумн и Белида, е за похотлив стар богаташ, който преследвал млада и невинна девойка. Попаднала в безизходица, тя потърсила спасение от макайка земя и земята я превърнала в нежното цвете, което да радва хората.

Както виждате, съществуват много легенди за маргаритките, които са използвани от хора, крале, та даже и богове, в знак на любов и почит към съпругите им.

 

Автор: Каутар Тамим

Стажант Маркетингови комуникации